История на Оерщед
Един топъл летен ден, по точно 14-ти август година 1777, в малкото датско градче на име Рудкьобинг, намиращо се на остров Лангеланд, в семейството на местния аптекар, се ражда човекът , на който може би дължим толкова много, че поне да го уважим с малко знания за живота му. Кръстен е Ханс Кристиян Оерщед. Живота на нашият герой не започва леко. Семейството му е бедно и той се сблъсква с живота твърде млад. Принуден е да учи от хората и от улицата. Това обаче не убива стремежа му за знание, напротив, това му дава амбиция и устрем да продължава да се учи. При бръснарят и жена му научава датски и немски, с пасторът изучава граматика, литература и история, а земемерът го учи на аритметика. Но неговата страст е да стане като баща си, фармацевт, въпреки че разбира лошото финансово състояние което може да очаква и него същата съдба. Амбицията му го отвежда през 1793 година в Университета в Копенхаген.

Студентските години носят удовлетворение за жадната за знания душа на Ханс Кристиян, като изучава медицина, физика, астрономия, философия и поезия. "За да бъде човек абсолютно свободен, трябва да се наслаждава във великото царство на мисълта и въображението, където има борба и свобода на мнения, където на победения е позволено да започне борбата отново". С тези мисли Оерщед продължава да трупа успех след успех. На 40 години може да се каже, че нашият герой е постигнал всичко. Той е на върха на кариерата си, сътворил е множество трудове, получил е безброй награди, признания и отличия. Заинтересован от работата на Волта и електричните явления, той започва да търси връзкамежду електричество и магнетизъм. Годините на неуспех въобще не го отчайват.

Така се стига до съдбоносната дата 15 февруари 1820 година, когато по време на лекционна демонстрация Оерщед по случайност приближава компас към проводник, по който тече електричен ток, стрелката на магнита се отмества и търсеното бива намерено. Връзката е открита. Оерщед е на върха на щастието и величието, защота след дългите години на труд и упоритост, това откритие е като награда за него.

Затова ние трябва да вземем пример от него как никога през живота не трябва да се предаваме, защото някъде там ни чака нашето заслуженото откритие, което колкото повече изстрадано, е толкова по сладко!

» Автобиография