Закон на Фарадей
Ще се спрем на следният прост експеримент: опитната установка се състои от бобина, галванометър и пръчковиден магнит.Бобината е свързана с галванометъра. Отклонение на галванометъра се наблюдава при следните случаи. Първо-ако приближаваме магнита към бобината. Отклонението на галванометъра показва, че протича ток, следователно-индуцира се е.д.н. Второ - ако отдалечаваме магнита от бобината. В този случай отклонението е в обратна посока. Трето, ако обърнем полюсите на магнита и повторим описания експеримент, наблюдаваме че при приближаване и отдалечаване на магнита посоката на отклонение е обратно на описания в първия и втория случай(т.е. отклонението на галванометъра при приближаване на магнита сега съответства на отклонението при отдалечаване на магнита за първоначалната ориентация на полюсите му). Какви изводи могат да се направят при тези експерименти? Ако магнитат е неподвижен, а приближаваме или отдалечаваме бобината към единия или другия полюс на магнита, установява е че отклоненията на галванометъра не зависят от това, дали бобината се движи спрямо магнита или магнита спрямо бобината, а само от това, спрямо кой от полюсите е приближаването или отдалечаването.


Освен това от експериментите можем да получим допълнителна информация и по отношение на времето, за което протича този процес. Ако движим било магнита, било бобината по-барзо,отклонението нараства. Всички тези експерименти показват че в бобината се индуцира електродвижещо напрежение, винаги когато се променя магнитният поток и че съществува връзка между посоката на полето и посоката на движение както и между големината на индуцираното е.д.н. и скороста на изменение на магнитният поток. На базата на подобни опити един от най-великите експериментатори в историята на науката Майкъл Фарадей формулира знаменития закон за електромагнитната индукция, носещ неговото име. Фарадей си представял магнитното поле на магнита като ефирни пипалца, които улавят железните стърготини и ги издърпват към магнита. Чрез своя закон за индукцията той изразява следната идея: когато броят на пипалцата, които пресичат площта обхващаща един затворен проводник, се сменя с времето, в затвоорения проводник се индуцира електрично поле, оттам елетродвижещо напрежение и електричен ток. Можем да дадем количествен израз на закона за индукцията. Дефинираме магнитния поток като големина на магнитната индукция на полето В по площта на затворения проводник, перпендикулярен на В. Законът на Фарадей гласи,че когато магнитният поток през площта се мени, по периметъра на тази площ се индуцира е.д.н., което е равнозначно на ендуцирано елктрично поле по периметъра на площта.


Показани са различни примери за посоката на индуцираното е.д.н. Ако В нараства в посока от нас към чертежа, полето, създадено от индуцирания ток, ще се противопоставя на това нарастване. Следователно токът ще бъде в посока, обратна на часовниковата стрелка. Ако северният полюс на пръчковидният магнит се движи към бобината, индуцираният ток ще бъда в посока, обранта на това движение. Ако движението е отдалечаване на бубината, индуцираният ток също ще бъде в противоположна посока. Когато площта се увеличава, се индуцира такъв ток, че неговата магнитна индукция В се противопостава на приложеното магнитно поле В, което пресича нарастващата площ.